Екипировка за преходи през зимата

Смятат се са най-важната част от екипировката – през зимата ни помагат ни да се предпазим от подхлъзвания и измръзвания по краката, обща хипотермия. Важно е да са ни удобни, да са високи (да обхващат глезена), с твърда подметка, топли, водонепропускливи и „дишащи“. Последните три условия са лесно разбираеми – човек губи най-лесно топлина от краката, ръцете и главата, и затова е необходимо да им осигури адекватна защита – затопляне, предпазване от влагата и отвеждането ѝ. В тази връзка е много важно обувката да не ни стяга, а да има малко разстояние, т.е. въздух между крака ни и стените ѝ, това се отнася най-вече за при пръстите. Това разстояние обаче не трябва да е твърде голямо и да се получава движение на крака в обувката по време на ходене, тъй като това води до подбивания, протривания и мазоли. Последното зависи и от това, колко добре си завързваме обувките, макар това умение да се усвоява в ранна детска възраст.

Твърдата подметка (която много трудно или не можем да огънем като вземем обувката в ръце) е задължителна – тя е по-подходяща при придвижване по стръмни снежни склонове, както и при правене на стъпки, и ни помага да не се подхлъзнем. Тя е по-подходяща и за монтирането на котки, когато това е необходимо. За тази цел повечето обувки също така имат (или имат само един) специални улеи за поставяне на полуавтоматични или автоматични котки, което е по-лесно, в сравнение с монтирането на класическите котки с каишки. Друга особеност на зимните обувки е гуменият борд, който също има предпазна функция – предпазва както крака от механични наранявания, така и удължава живота на самата обувка.

Обувките за зимна планина се класифицират на „височинни“, „зимни“ и „зимни трисезонни“ (съществуват и “летни трисезонни” модели). Основните разлики са в използваните материали, това колко топла е обувката, твърдостта ѝ и възможностите за лесно монтиране на котки, вградената гета, наличието на вътрешна обувка. Какви обувки ще си вземем, зависи от това при какви условия и колко често ще ги употребяваме – обувки от типа „зимни трисезонни“ са напълно подходящи за преходи и лесни изкачвания из нашите планини през зимата.

Панталоните за планина трябва да отговарят на следните изисквания: да са водо- и ветроустойчиви, по възможност от дишаща материя, да имат добра вентилация – най често това са ципове по протежение на панталона отстрани, които освен това дават възможност панталонът да се съблича/облича без да се свалят обувките; да са удобни, не прекалено тесни (да можем да се разкрачим, да клекнем и да се изправим с тях без затруднения, но не и прекалено широки, за да не ги закачаме с котки, кантове и т.н, по възможност усилени на местата, които са най-изложени на механични повреди. И не на последно място да защитават и кръста от излагане на студ/допир със снега (да не се смъкват надолу) – най-подходящи за тази цел са панталоните с презрамки/гащеризоните.

Естествено по отношение на качествата на якето, най-важното е да ни предпазва ефективно от вятър, дъжд и сняг, както и ефективно да отвежда влагата отвътре, за да ни запази сухи. Якетата за планина (за разлика от ски екипите) са без подплата, с някакъв вид мембрана и с добри отвори за вентилация – при движение в планината да прегреем и да се изпотим е не по-малко неприятно от измръзването. Най-често тези отвори са под мишниците (което понякога създава неудобство за отварянето им заради презрамките на раницата), но при някои модели са разположени на други места. Важно е циповете да са от високо качество, както и да е удобно да ги отваряме/затваряме без да сваляме ръкавицата (да имат подходящи удължения).

Важно е якето да е нашия размер. Протегнете ръце напред и нагоре, за да прецените дали ръкавите са ви достатъчно дълги и дали би останала оголена ивица между края на ръкава и ръкавицата. Добре е качулката да има реглажи (за носене с каска/без каска) и да можете да я нагласите така, че като си сложите и ски маска, лицето ви да е напълно защитено от силен вятър/студ.

Моделите раници са безкрайно много, важно е раницата да предпазва екипировката ни от влага и да ни е удобна при продължително носене – за тази цел различните модели разполагат с множество реглажи. Необходимо е да можем лесно да закачим ските/сноуборда/снегоходките – така че да не ни пречат при движение. Същото се отнася за котките и пикела, които трябва да са леснодостъпни при необходимост. За предпочитане е да не пълним с екипировка раница над 45 литра при дълги преходи. Ако не сте сигурни в непромокаемостта на раницата си, използвайте стария изпитан метод на опаковане в найлонови торбички. Вграденият дъждобран ни помага да я запазим суха и през зимата. Вградената свирка ни спестява една дреболия за носене отделно.

Ръкавиците са изключително важен артикул – добре е да имаме няколко чифта за себе си, които да носим в различни комбинации, както и резервни – за нас или някой друг член на групата. Важно за всички видове е да са топли, да „дишат“, да покриват изцяло ръката, да не са ни тесни (малкото разстояние между ръката и ръкавицата е всъщност слой топъл въздух, който играе ролята на допълнителна изолация).

Най-тънките долни ръкавици обикновено са от полар или друга изкуствена материя, някои са ветроустойчиви – често през зимата се движим с тези ръкавици през целия ден, особено при изкачвания. Върху тях носим по-дебела ръкавица, която може да е от ситно наплетена вълна, без пръсти (лапа) – основната ѝ функция е да топли. Най-горният слой е лапа от водо- и ветроустойчива материя. Важно за най-горния слой е ръкавицата да се застъпва с ръкава на якето и да може плътно да се стегне върху него, което ни предпазва от попадането на сняг в ръкавицата или измръзвания по китките. За втори и трети слой би ни свършила работа и добра скиорска ръкавица, ако не разполагаме с други, като тук важат същите изисквания.

Необходимо е шапката да покрива добре ушите и челото, но и да не е прекалено дебела и да запарва. Обикновено носим няколко в себе си – обикновена шапка (от полар например), т.нар. шлем/обирджийска шапка, която покрива всичко без очите и устата/носа, както и съвсем тънка кърпа/шапка, която често е най-удобният вариант за преходи през зимата. Популярни напоследък са кърпите “Бъф”, ето едно видео за употребите на това “парцалче”:

Важно е да имаме в себе си и шапка за слънце: с козирка, по възможност да покрива и врата и ушите, за да ги предпазва от изграяния.

Предотвратяват влизането на сняг в обувките и това ги прави абсолютно задължителни през зимата. За съжаление често не са от най-сполучливите артикули – понякога моделите са с недомислени или недостатъчно здрави прикрепяния към обувката/горната част на прасеца и се смъкват/откачат при носене. Задържат влага отвътре, освен ако не вложите значителна сума за гети от дишаща материя, които пък след това не бихте искали да закачите и разпорите с котките си в никакъв случай.

Предлага се огромно разнообразие за различни температурни диапазони. Важно е чорапите да са достатъчно топли, да не задържат влага и „да си сътрудничат“ с обувката – не само в това отношение но и като цяло да са ви удобни в обувката, която ще носите. Лесно е да си купите други чорапи, но не е толкова лесно да си купите нови обувки, защото не са ви удобни на чорапа. Използват се различни материи за постигането на тези цели, като някои от тях замирисват изключително бързо и гадно при носене, което няма как да установите в магазина. С оглед носене на по-малко тегло при многодневни преходи тези модели не са подходящи.

Изключително полезно както през зимата, така и през лятото, тъй като поддържа кожата суха, като извежда влагата, отделяна от тялото и задържа слой топъл сух въздух до него. По този начин зимно време се намаляват топлопроводимостта и топлоотделянето, съответно негативното влияние на студа върху тялото ни. Има множество марки и модели от различни материи и с различна дебелина. За зимата са подходящи горнище с дълги ръкави, както и долнище с дълги крачоли. Важно е да ни осигуряват достатъчно топлина, да не замирисват много бързо, както и да са ни удобни и да не дразнят кожата при допир. Важно е и да са ни по размер и да не оставят някои чувствителни части от кожата изложени на студа, макар основната функция за това да имат по-горните слоеве облекло.

Слънчевите очила са задължителни през зимата, тъй като снегът отразява слънчевата светлина и това действа негативно на зрението ни. Важно е да са с висока степен на UV защита, която да е проверена! Да са ни удобни и да не оставят празно пространство между рамката и лицето ни, както отгоре, така и отстрани и отдолу. Това зависи от индивидуалната ни структура и намирането на подходящ модел понякога е трудно. Добре е да имат някаква каишка или въженце за носене около врата с цел да не ги загубим, което може да ни коства няколко дни стоене в тъмна стаичка и размисли на тема екипировка. Твърдият калъф ги предпазва от повреждане в раницата.

Ски маска – при преходи в планината служи за защита на зрението и лицето около очите при лоши атмосферни условия. Понякога при мъгла, силен снеговалеж, вятър, или комбинация от тях, виждането ни е доста затруднено, а ни се налага да търсим правилния път. Именно тогава добрата маска е безценна, особено в комбинация с добра качулка и понякога шапка-шлем отдолу. Важно е маската да има добра UV защита, плака, която да не е прекалено тъмна, тоест да е подходяща за мъгла (ще носим маската по-често когато времето е лошо), да ни е удобна и да не се запотява отвътре. Важно е да ѝ намерим място за подходящо съхранение в раницата, за да не я издраскаме.

Ако имате и най-малки съмнения относно качеството на UV защитата на очилата или маската си, отидете и ги проверете в някоя оптика.

Изключително важни, през зимата слънцето може да ни причини сериозни изгаряния. Факторът, който ползваме е донякъде въпрос на чувствителност на нашата кожа, но при всички случаи фактор над 30 е препоръчителен. Плажното масло не замества тези кремове, подхоящите за зимна планина са водоустойчиви и в малки опаковки, удобни за носене и без риск да ни се разтекат в раницата. Важно е да намажем всички участъци от кожата, които са изложени на слънце – включително носа отдолу, китките и т.н. Вазелинът за устни ни предпазва от неприятни сцепвания по устните вследствие на ниските температури и вятъра, както и от UV-лъчите.

При ниски температури отделяме по-малко пот и съответно консумираме по-малки количества течности, но е изключително важно да си осигурим добра хидратация винаги, когато сме в планината. Често в града се намираме в едно полухидратирано състояние, което не усещаме и, излизайки в планината, след първия час на движение, изпитваме остра нужда да пием. Дехидратацията се отразява пряко на нашата физическа работоспособност, оттам на темпото ни на движение, способността да понасяме студа и т.н.

Много полезен съд е термосът – чаша горещ чай след няколко часа ходене в студа ни се отразява отлично – както физически, така и психологически. Добавяйте подсладители в напитките си, тъй като при ниски температури човек изразходва повече калории, за да поддържа необходимата телесна температура.

Особено в началото на зимата денят е къс и съществува по-голям шанс да замръкнем в планината поради най-ралични причини. Затова челникът е задължителен елемент от екипировката. Важно е да ни осигурява добра светлина, както и да е пригоден за работа при ниски температури. Някои модели са с изнесено захранване, тоест можем да носим батериите на топло до тялото си. Важно е да си осигурим резервни батерии, тъй като студът им влияе негативно.

Задължителен елемент от екипировката. Би могъл да ни послужи както да отрежем ръката си, затисната от каменен блок, или въжето на свръзката си, така и да си обелим глава лук или да си ремонтираме част от екипировката в движение. Никога не го забравяйте.

Целта ни не е да дадем изчерпателен списък на съдържанието на аптечката, а само някои предложения за материали или медикаменти, които биха ни потрябвали в зимни условия. Важно е да знаем/прочетем внимателно упътванията за употребата на съответния медикамент или материал, отделно да сме наясно дали те биха имали някакво негативно влияние върху конкретния пострадал. Трябва да им осигурим правилно съхранение в раницата. Също така е полезно да си носим упътванията на медикаментите в аптечката.

1.Изолиращо фолио – служи за изолиране от вредните атмосферни влияния (студ, влага и т.н.) на пострадал или бивакуващ принудително;

2.Химически грейки – служат за локално затопляне на участъци от тялото;

3.Бинтове, стерилни марли и Дефламол – за третиране на локални измръзвания;

4.Хапчета за засилване на кръвообращението – Аспирин, Ибупрофен;

5.Хапчета против простуда и втрисане – Парацетамол;

6.Хапчета против кашлица и болки в гърлото;

7.Противовъзпалителни нестероидни капки за очи  – за третиране на симптоми на снежна слепота.

Без да ги включваме към аптечката, при оказване първа помощ на пострадал в зимни условия могат да ни бъдат полезни следните елементи на екипировката: термус (за осигуряване на топли и сладки течности), резервни ръкавици, шапка, чорапи и термобельо, бивачни съоръжения (спален чувал, газов котлон, средства за запалване на огън).

Често в зимни условия намирането на верния път е по-трудно – освен, че пътеките са скрити под снега, съществуват и рискове от попадане в лавини, козирки и подхлъзвания при избор на неподходящ маршрут. Важно е да познаваме особеностите на зимните маркировки по нашите планини, както и да не разчитаме сляпо на тях. Да се снабдим с карта на района в колкото се може по-едър мащаб и да усвоим умението да я разчитаме и използваме в комбинация с компас (тип бусола, с плочка). Някои зимни маркировки в България са предвидени за ориентиране с помощта на компас и дори джипиес (GPS).

Джипиесът може да бъде изключително полезен през зимата при лоша видимост, особено функцията му trackback – т.е. възможността да се върнем обратно по собствените си следи, както и възможността да локализираме определена точка (хижа, заслон) или да съобщим координатите, на които се намираме. Но в зимни условия трябва да се пазим от фалшивата сигурност, която ни дава този уред по отношение на ориентирането. Трябва да се подсигурим с достатъчно резервни батерии, които имат по-къс живот при ниски температури.

Основният проблем, като изключим липсата на обхват навсякъде, е с батериите. Дръжте телефона си изключен (или в “самолетен режим”, ако снимате с него например) по време на прехода, за да пестите батерия. Смартфоните, освен че изразходват батериите си по-бързо, често имат и проблем с функционирането на тъчскрийна когато е мокър – подсигурете си подходящ непромокаем калъф за телефона.

В този раздел включваме и свирката, която ни помага да подаваме звукови сигнали към някого при лоша видимост – било при ориентиране, било при нужда от помощ в аварийна ситуация. Все повече раници се произвеждат с вградена катарама-свирка.

Задължителни при зимни условия, при придвижване със ски или снегоходки. Изключително много улесняват движението ни във всички случаи, могат да послужат и при аварийни ситуации. При сгъваемите щеки моделите със сглобки със затягане като цяло не са особено надежни, снабдете се с модел със клипсове („щипки“) – малка панта, която стяга двете секции, подобно системата за захващане на седалката на велосипеда. Важно е щеките да се сушат разглобени и механизмите да се почистват от време на време. Евтините (а и много от скъпите) сгъваеми модели са по-ненадежни в сравнение с обикновените щеки и не се препоръчват при ски-преходи. Широките перца са спасението при дълбок или пръхкав сняг. Зимните модели са с удължени ръкохватки, за да можем да променяме мястото на захващане по различни наклони лесно. Свикнете да държите/да карате с щеките си без да използвате каишките, тъй като това е правилният начин за ползването им при наличие на лавинна опасност.

След като опитат да правят пъртина по обувки за първи път, много хора изразяват учудване за това как е възможно въобще човек да се придвижва в дълбокия сняг без помощта на ски или снегоходки. Напълно възможно е, но количеството физически усилия, които са ни необходими, за да преминем даден маршрут, както и времето за преминаването му, се определят до голяма степен от наличието на тези средства, а съответно това определя тактиката ни и възможностите за успех. Важно е когато планираме, да сме наясно колко време и усилия би ни отнело достигането до определена цел по обувки при моментните снежни условия, както и дали това си струва за нас.

Придвижването със ски или снегоходки в зимната планина е голямо удоволствие и ни дава повече възможности при избора на маршрути. Докато снегоходките са изключително лесни за употреба и не са необходими никакви предварителни тренировки, за да тръгнем с тях, то при ските е необходимо да имаме добри умения за каране по необработен терен, преди да си позволим да излезем в дивата планина. И двете средства си имат особености при избора на маршрути, както и специфични рискове, свързани с този избор. С помощта на дългите и остри стоманени кантове на ските нямаме проблеми при траверсиране или спускане на склонове с по-твърда, дори заледена повърхност, докато на такива места е вероятно да имаме проблем със снегоходки на краката. Особено при спускания със ските е необходимо да имаме адекватна преценка по отношение нивото на лавинна опасност – в много случаи най-приятните за каране склонове са потенциално лавиноопасни.

Ски екипировката, подходяща за преходи в планината, се състои от олекотени ски, снабдени със специални автомати, т.нар. панти. Те имат два режима на ползване, които позволяват ходене със ските нагоре и по равно и каране надолу. Необходими са и колани, които се прикрепят отдолу на ските при придвижване нагоре с тях. По-широките ски (които са на границата между туринг и фрирайд моделите) дават възможност за по-стабилно спускане на по-голяма скорост и се управляват по-лесно. Туровите ски са с по-малка площ, по-леки, управляват се сравнително по-трудно в някои видове сняг, но пък имат предимство при дълги преходи и изкачвания – те са създадени най-вече за бързо и леко придвижване в планината. Подобни вариации според употребата има и при туровите автомати – ориентирани в по-голяма степен към здраво каране или към по-дълги преходи, като най-сполучливите модели съчетават предимствата на едните и другите. По-горното се отнася и за обувките, подходящи за ски преходи. Те също имат своите особености – най-вече режимът “ходене” и подметката от вибрам, която ни позволява да се движим с тях по сняг и скали. Важно е да са нашия номер, топли, леки, удобни, непромокаеми, да кореспондират като твърдост на ската, която караме. Комбинацията от алпийски ски и обувки с адаптори и колани е подходяща само за много кратки преходи в планината. Не забравяйте да си вземете каската, когато отивате в планината със ски или сноуборд, както и подходящи вакси за ските и коланите.

Преходи в зимната планина със сноуборд – носенето на сноуборд и снегоходки не е невъзможно, но е сравнително тежък и неудобен вариант. Сплитбордът – сноуборд, който се разглобява и се получават две „ски“ с помощта на които се придвижваме нагоре, е по-добър вариант за зимната планина.

Стандартната лична лавинна екипировка се състои от лавинен уред, сонда и лопата. Разбира се, че много велики неща са били правени преди тя да бъде измислена, но в днешно време употребата ѝ при сериозни преходи, изкачвания и ски турове може да се сравни с употребата на предпазния колан в колата ви. Носенето ѝ е въпрос на личен избор в много случаи, но ползата от нея е налице, само ако цялата група разполага с такава, както и с умения за използването ѝ.

Лавинният уред е устройство, което работи в два режима – приемане и предаване на сигнал на определена честота. Чрез него локализираме затрупан в лавина човек или даваме възможност на другите да ни намерят по излъчвания от нас сигнал. Сондата служи за по-фина локализация на тялото под снега, а лопатата – за да изровим попадналия в лавина. Тези прости наглед действия изискват предварителна практика.

Лопатата е изключително полезна през зимата и при други ситуации – за направа на аварийно бивачно съоръжение например. Изберете си здрава и лека разглобяема лопата, със тяло от метал (не от пласмаса). Макар и опитът да показва, че някои метални лопати също могат да бъдат счупени, при пластмасовите този риск е несравнимо по-голям.

ABS системи – използват се най-вече при ски спусканията извън писти и ски преходите в планината. Докато при лавинните уреди е необходимо изцяло да разчитаме на нашите партньори и техните умения, за да ни изровят от лавина (поради което е важно да ги караме да тренират), то тези системи са в някаква степен индивидуални. Механизмът представлява съхраняван в раница надуваем балон/и, свързан с бутилка с газ под налягане. При повличане от лавина системата се активира бързо чрез дърпане на спусък. В повечето случаи балонът задържа тялото на повърхността на лавината, като същевременно го предпазва от механични травми в областта на главата и шията (второто се отнася за Snowpulse системата). Статитстически най-ефективната лавинна екипировка, която за съжаление не е масово достъпна поради високите си цени. Въпреки достойнствата ѝ, тази екипировка не замества познанията по отношение на зимната планина и лавините, нито останалите елементи – уред, сонда и лопата, а напротив – използва се в комбинация с тях. Дори да останем на повърхността на лавина благодарение на абс-а, твърде вероятно е да се нуждаем от другарска помощ след това.

Котките и пикелът се употребяват за безопасно придвижване по терен, където има риск от подхлъзване и падане с лоши последици. Обикновено се носят в комплект. Котките за зимен туризъм са с 10-12 зъба, леки и с най-различни системи за окачване на обувката – с каишки, полуавтоматични и автоматични. Котките трябва да имат пластмасови пластини отдолу – тяхната роля е да предотвратяват натрупването на сняг, което прави котката неефективна. Ако вашите котки нямат такива – направете си от дъктейп. Ползвайте котките по възможност с гети, за да не закачате панталона си. Изпробвайте котките върху обувката си в хижата или вкъщи, това ще ви спести време и проблеми в планината.

Пикелът се използва както за придвижване – самоосигуряване по стръмен терен, така и за самозадържане, тоест спиране на евентуално падане след подхлъзване по стръмен склон. Изберете си подходяща спрямо вашия ръст дължина. С оглед на това, за какво ще го използвате най-често, може да се сдобиете с модел за зимен туризъм, за ски преходи или такъв, който е подходящ и за по-техничен терен. За предпочитане е пикел с глава, изработена от стомана, а не от алуминиеви сплави (които са много по-крехки), въпреки разликата в теглото. Същото се отнася и за котките. Все пак, ако основно се стремите към лекота на екипировката, алуминиевите модели също са вариант за вас.

Тъй като, наред с придвижването в подходящо темпо, дебелината на дрехите, които носим върху себе си по време на преход, е определяща за комфорта ни (тоест да не ни е студено или да не прегряваме – което лесно се получава при преходи дори през зимата), е полезно да спазваме следния принцип: в раницата си да разполагаме с няколко дрехи, които да обличаме една върху друга в различни комбинации. Важно е всички те отвеждат влагата навън, т.е. да са „дишащи“ (такива са някои естествени материи като вълната, както и най-различни изкуствени), като най-горния слой (якето) да бъде водо- и ветроустойчив. В най-простия вариант най-близо до кожата е термобельото, следва среден слой (произведен например от изкуствени материи като полар, прималофт или от пух), чиято основна роля е да топли, а най-отгоре носим водо- и ветро устойчиво яке. Когато ни стане топло, махаме полара или якето, ако се появи вятър, ходим по яке и термобельо и т.н. Най-често през зимата се движим без средния топъл слой и го обличаме при много ниски температури, почивки, дълги слизания/спускания, вечер в хижата и т.н. Отделно самото яке разполага с отвори за вентилация, средния и долния слой може да се състоят от два тънки полара или две тениски-термобельо и т.н. Същия принцип важи за долната част на тялото (там слоевете се състоят от долно термобельо и гащеризон с проветрение), както и за ръцете – комбинираме няколко чифта ръкавици с различна дебелина и свойства. Доброто темпо по различни наклони, както и адекватната смяна на конфигурацията от облекла, ще ни осигурят максимален комфорт при преходи през зимата.

Това включва почистване и третиране на обувките със водонепропусклив спрей, грижа за мембраните на облеклото ви, редовна проверка на ски екипировката и снегоходките, на лавинната екипировка, сушене на щеките в разглобено състояние. Ламинирайте картите си с много тънък ламинат, който да позволява сгъването им – това значително удължава живота им. Съхранявайте правилно аптечката си – на сухо място, в здрава кутия, и проверявайте редовно медикаментите в нея. Грижете се за батериите на лавинния уред, челника, джипиеса. Пазете очилата и ски маската си от надраскване. Включвайте в задължителния списък за раницата и материали, които биха ви потрябвали за бързи ремонти по екипировката в движение, според това къде и за колко дни отивате, както и какви съоръжения носите.

Употребата на котки и пикел, лавинна екипировка, карта и компас, както и карането на ски извън писта изискват практика – не я пренебрегвайте. Знанията и уменията за оказване на първа помощ се забравят бързо, ако не ги опресняваме периодично.

Важно е магазинът, който ви продава екипировка, да бъде готов да поеме пълна отговорност по гаранцията за нея. Мембраните на дрехите имат живот няколко години, независимо дали се носят или не – поинтересувайте се от датата на производство и произхода на стоката. По тази причина някои дрехи втора ръка са загубили част от качествата си и няма да ви свършат добра работа – все пак по килата и сред ментетата понякога се намират и добри бюджетни решения. Винаги търсете независими мнения за конкретния модел, марка или магазин. Покупките по интернет от чужбина крият риск да не уцелите размера си – ако в някой магазин в България има същия модел от дадена стока, не се колебайте, а отидете и го пробвайте на място, преди да си поръчате.

При ниски температури животът им свършва по-бързо, в зависимост от качеството им – а са ни необходими за много уреди – челника, джипиеса, лавинния уред, фотоапарата… винаги носете резервни. Там, където не е изрично указано от производителя, че не трябва да се използват зареждащи се батерии, ползвайте такива, или предпочетете уред със вградена зареждаща се батерия (фотоапарат, челник). Спестете малко токсичен боклук на планетата.