Тихата трудност

Има една българска фолклорна песен, наречена „Кожильо писан и шерян“, в която с тъга в гласа и мелодията се пее за изрисувана, шарена хурка, и за седянка на моми и юнаци насред селската махала, където се преде и се свири на гайди. Една на пръв поглед цветна и шумна сцена, представена по тъговит и смирен начин. Така си представям, че много хора вероятно възприемат мъглата – тя е похлупила един шарен свят и когато влезеш в нея, тази шареност е притъпена и представена по особен, сякаш сив начин. Но така ли е всъщност?

 

Посрещаме мъглата с устрем да се гмурнем в нея. Денят ще е приключение с елементи на неизвестното.

 

При поредното им хвърляне, зарчетата на зимния климат регулярно определят да ни се падне ден в планината с мъгливо и облачно време. За хората, които записваме преходи отрано и пълним групите седмици преди датата на съответния преход, това е неизбежна част от играта. Предизвикателствата на мъглата са налице, особено за тези, които обичат гледките и цветовете на пейзажа под слънцето. Мъглата, обаче, е такъв елемент на времето, който по кротък и същевременно дързък начин ни предоставя препятствие към нашите цели, към същността ни и зоната ни на комфорт. Но тя е неразделна част от преживяванията ни в зимната планина. Пиша всичко това като човек, който обича гледките и ширналите се пред погледа простори – за мен мъглата е от тези тайнства на природата, които трябва да бъдат разбрани. Опознай нещо, за да го обикнеш – нали така звучеше онази сентенция?

 

Всички знаем, че разумното поведение по високото е никога да не ходиш сам, и най-вече да ходиш с опитен и запознат водач. Това особено много важи за мъгливите дни! Вероятността от изгубване скача в такъв ден. Сигурен съм, че за водача мъглата е професионално предизвикателство. Поставяш го пред едно бяло поле и можеш да видиш планинското водене „in the making“. Досега не съм бил разочарован! Ако един човек може да ви отведе до целта ви без ясни на пръв поглед ориентири из цялата безкрайност на облака, ще можете да стигате с този човек навсякъде в планината и във всякакво време! Да оставим следенето на маршрута и безопасността на групата на професионалистите.

 

При ниска и нулева видимост ролята на водача е особено незаменима. Той се грижи за групата при тези специфични условия на времето и може да запълни деня в мъглата със съдържание – като показва, разказва и ни учи на нови неща за планината и ориентирането.

 

Комфортът в мъглата е функция и на добрата екипировка. Класическото за зимната планина обличане на слоеве е задължително, защото по маршрута винаги сменяме равни с върли участъци и спускания, където моментната ни физическа активност и натоварване предполагат различно „навличане“. Термо слой (горно и долно термо бельо), полар, пухенка, ветроустойчиво яке, зимен панталон, топли чорапи, шапка, няколко чифта ръкавици, маска за лице, бъф, очила и ски-маска за лошо време – тази съвкупност се е доказала като добра за преходите, които правим. Подробно описание на необходимата екипировка има към всяка от програмите в календара на Top Guides. Допълнителните задължителни аксесоари като щеки, слънцезащита, термос с горещ чай, челник и др. също са описани в програмите. Да не забравяме, че дори в мъгла в планината човек може да хване тен, а по-късите зимни дни изискват да сме подготвени предварително с допълнителна светлина. Снегоходки и котки могат да бъдат осигурени от Top Guides при необходимост – така сме напълно готови за изкушенията, предлагани от зимната планина!

 

От значение за добрата ми настройка за преход в мъглив ден е да знам предварително, че денят ще е именно такъв. Изпробвал съм го вече в редица преходи. За това много помага споделянето на прогнозата за времето в дните преди прехода. Запознаването с нея води и до подходящото екипиране и цялостна добра подготовка за маршрута. Ако мъглата ни захлупи по време на прехода неочаквано, ще се настроим да гледаме философски на нея!

 

Мъглата предполага сплотеност и внимание, предполага взаимопомощ – неща, които ни сближават и сприятеляват. Тя е тихата трудност, изпратена ни от времето, за да провери дали сме силни заедно и дали можем да постигнем целта си. Тя е падналият от небето облак, който идва и си отива, а ние минаваме през него, за да проверим дали душата ни ще се свие, ще се вглъби ли да търси прозрения, или напротив – ще се отвори към чистотата на средата, за да се освободи от всички мисли и тежести поне за един облак време.

 

На връх Ташмандра в Рила. Под умелото водене целта е достигната дори и в мъгла, а това ни оставя удовлетворението, че сме в сигурни ръце и че можем да се справим.

 

Струва ми се, че няма да излъжа, ако кажа, че доста лесно се разказва и пише за преходи, прекарани в мъгла. И не защото няма за какво толкова да се разказва, а защото вдъхновението в думите идва без да го търсиш усилено. В душата са останали като ярки мигове всички неща, които са могли да бъдат видени през мъгливия ден, и които са се случили сред изчистения му фон. Забелязали сме подробности за неща, които иначе подминаваме незаинтересовани. Направило ни е впечатление как сме влезли в мъглата, как сме излезли от нея, какво сме видели в нея и какво сме изпитали, когато това се е случило. Ако някъде се е отворила гледка, тя е била не обичайната даденост за планината, а награда, изненада, която ни радва много повече, отколкото ако е била пред нас през цялото време. Справили сме се заедно при трудни условия, положили сме усилия над обичайните. Така усещанията ни от деня остават в съзнанието по-трайно и могат лесно да бъдат предадени.

 

Ще изброя някои от нещата, които ми се случва да правя по време на преход в мъгла, за да си поставя малки цели за деня (голямата цел е да стигнем планирания връх), да запълвам времето си и да съм полезен на групата:

Тест на екипировката. Тази зима се сдобих с редица нови елементи от зимната ми екипировка, и дните в мъгла са точният момент да се провери как се държат те в студа при по-суровите и трудни условия, дали съм намерил идеалните за мен дрехи и аксесоари, и дали ги използвам правилно. Така например на преход до връх Човека в Осогово установих, че наличните ми ръкавици не се справят добре при по-ниски температури и ще е необходимо да си потърся нови, за предпочитане тип лапи. В същия ден успях да замъгля ски-маската ми със слагане на бъф и издишване на топъл въздух под нея, което при ниските температури доведе до заледяване на маската от вътрешната страна и тя стана трудно използваема за известен период от маршрута. Имах късмет това да се случи по технически лесните склонове на планината под връх Човека, а не на по-изискващ планински терен. Проверка се получава и на слоевете на облеклото – как се държат при изпотяване термо бельото и поларите, доколко са наистина дишащи и държат ли топло, с каквито качества и предимства ни ги продават в магазина.

 

Вглеждане в детайлите на терена. Липсата на общи гледки и панорами в далечина не означава, че няма какво да се види в природата. Използвам мъглата, за да се вглеждам в малките детайли на терена и маршрута – особеностите на релефа и снежната покривка, формите на снега, следите от животни. Твърде често, когато пред нас е цялата картина, не вникваме в нейните малки подробности. А авторът на творбата е оставил душата и почерка си в тях. В природата тези детайли могат да бъдат наистина красиви! Така например студът е не просто едно от зимните усещания, той придобива форма. Заедно с вездесъщия скулптор на природата – вятъра – той твори чудеса със снега и ледените кристали. Кога за последно сте се спирали да разгледате причудливата форма на някоя снежинка? Мъгливият ден е перфектното време да се порадваме на мразовитите форми, защото те са навсякъде около нас – по скалите и камъните, по клоните и шишарките, по снежните навявки. Ако имаме късмета да попаднем през деня на заледени водни потоци или водоскоци, красотата е неописуема! А виждали ли сте пухкави снежни калпаци по облите речни камъни, след прясно и обилно навалял сняг? Колко радваща и занимателна е тази гледка, все едно си попаднал в разказ от народния фолклор и гледаш героите в него, и сякаш ето там, зад първата редица от отрупани със сняг борове над реката, ще се покаже и малка къщурка с димящ комин. Ако сте в компанията на знаещ и сладкодумен водач, ще можете да научите интересни подробности за много от нещата, които могат да се видят в мъгливия ден.

 

Красивото в природата е навсякъде, а формите на снега и кристалите са неподражаеми.

 

Снимане. Предизвикателство е да изкараш хубави снимки от мъгливия ден. Особено когато си бил цял ден в мъгла! Вглеждането в детайлите по маршрута води и до намирането на онези обекти за снимане, от които ще можем да получим вдъхновение и ще можем да сглобим композиция буквално от „празното“, бяло пространство пред нас. Пейзажната фотография е отстъпила място на макрото и детайла. Вече знам какво ще се опитам да снимам по време на следващия ми преход в мъгла, а шанс за това изглежда ще се отвори още през идващата неделя.

 

Биене на пъртина редом с водача. Тази дейност е не само необходимост, но може да бъде и доста образователна – има цяла наука в това какви са възможните стратегии за избиване на пъртина с оглед на профила на конкретния терен, замисления маршрут, състоянието на снега, физическите възможности и нужди на групата. Дали да стъпваш в следите на човека пред теб, или леко да ги застъпваш докато сам правиш нови, за да остава след вас широко утъпкана пътека? Водачът ни упътва какво е правилното решение в конкретната ситуация. Замисляли ли сте се каква трудност е за първия в групата, най-често водача, да снегоходи в мъгла без да вижда детайлите и релефа на терена? Ако добавим вятър и навяван от него сняг, задачата е дори още по-трудна.

 

В помощ на групата. В мъгла винаги се движим внимателно и с нужда да следим и информираме, ако някой от групата изостава или има нужда да изостане. Особено значими в това отношение са позициите на последния и предпоследния в групата. При почивка винаги оглеждаме мястото за паднали или изоставени вещи, преди да тръгнем от него. По време на прехода внимаваме за указанията на водача за препятствията по динамичния терен и ги предаваме нататък към следващите в групата. Хубаво е как си помагаме за екипировката, ползването на снегоходките, преминаването на технически изискващи пасажи от маршрута. Всички малки жестове на взаимопомощ са от значение, за да изкараме хубав ден и да се върнем от прехода щастливи!

 

При част от преходите към нас се присъединява още от старта някой приятел като този, който носи .допълнително настроение сред побелелия ден

 

Вместо заключение ще кажа, че преходите в дни без видимост или с малка такава са уникални сами по себе си. Мъглата е изживяване, което се случва за сравнително кратко и трябва да го изпиташ сам, за да осъзнаеш колко е различно. Не можеш да я сложиш в раницата си или да си отчупиш парче от нея. Тя не е камък, да го вземеш от Ком и да го хвърлиш от Емине. Мъглата носи спокойствие, загадъчност, една притихналост на заобикалящия ни свят, в която сякаш се чете очакването да се случи скоро нещо интересно, да се отвори той пак към цветовете на живота. Защото не е ли това най-хубавото, което може да се случи в мъгливия ден – ние да сме там и да го запълним с емоции и весели планинарски преживелици?! Екипирани и ведри, да се забавляваме с хората, с които сме попаднали в тази авантюра! Да се опитаме да научим нещо ново, да чуем разказите на водача! А в това отношение много радва способността на Top Guides да изпълняват преходите в такива дни с вълнуващи кръгови маршрути в горския пояс и с приключенски дух! И ако в такъв ден шетайки из мъглата стигнем наистина до екзистенциално прозрение или решим някоя от световните загадки, то нека го споделим с другите на по чашка вино в хижата – смехът удължава живота! Наздраве!