Връх Качкар (3932 м.)

Качкар е наименование, което се използва както за означаване на част от Понтийските планини, съставена от множество масиви, така и само за масива Качкар-Каврон, а също и само за най-високата точка в този район – връх Качкар (3 932 м.). Върхът от своя страна се явява и най-високият на цялата верига на Понтийските планини, която се намира в североизточна Турция и се простира на изток до Грузия. Името “Качкар” произлиза от арменски и означава “каменен кръст”.

Масивът и едноименният връх са разположени близо до черноморското крайбрежие и град Трабзон – район, известен с почти субтропичния си влажен климат. Това има пряко отражение върху пейзажите в планината, която е богата на растителност по северните си склонове – тези с изложение към морето. За разлика от повечето турски планини, известни с полупустинните си пейзажи, Качкар е зелена и плодородна – в по-ниските ѝ части се отглеждат чаени насаждения, по-високите са заети от иглолистни гори. Множеството езера, както и малки ледници и буйни реки също допринасят за красотата на гледките. Връхните части планината са каменисти и остри поради действието на ледниците в миналото. Територията е обявена за национален парк през 1994 г.

Върхът е достъпен по туристически маршрути както от север, така и от юг. Поради това, че валежите в района са чести, е необходимо внимателно да се следят прогнозите за времето преди изкачване. От юг изходна точка е град Юсуфели, от който води път до село Олгунлар. Изкачването от селото се осъществява с един междинен лагер (Дилбердюзю, 2 925 м.) и преминава покрай красивото езеро Дениз гьол. Пътеката е маркирана с каменни пирамидки. В началото на лятото е възможно да се наложи прекосяване на преспи по стръмни склонове с помощта на котки.

По-голямо предизвикателство представлява маршрутът от север. Изходен пункт е град Пазар, разположен на брега на морето, от който се навлиза в планината и се достига до курортното селище Айдер. Оттам до селцето Каврон пътят е черен, труднопроходим, но и обслужван от редовни маршрутки. Каврон е началната точка на трека, като маршрутът следва долината на реката и след известо време продължава с изкачване по източните ѝ склонове. Маркировката се състои от червени точки и редки надписи “zirve”, т.е. “върхът”. За около три часа се достига до мястото за бивакуване – Поляната на биковете (Okuz cayiri), като не е изключена среща със самите бикове по пътя. Бивакът се намира на около 3 000 м. височина, на заравненост и с чудесна гледка към върховете наоколо и малкия ледник в подножието на Качкар.

От този лагер върхът се достига за около 3-4 часа. Пътеката продължава покрай реката, изкачва се и постепенно навлиза в циркус, от който трябва да се достигне премка на билото в югоизточна посока. За тази цел се прекосява голям сипей с последна стръмна част преди премката. От билото се вижда върхът вдясно от нас, както и маршрутът нагоре с последните оставащи около 300 метра денивелация. Това е най-вълнуващата и трудна в техническо отношение част: изкачването е комбинация от движение по стръмен склон с лабилни камъни по него и лесно катерене на места, което обикновено се прави без осигуровки при сухо време. Постепенно се излиза на най-високата точка, където има поставена кутия с тетрадка и турско знаме. Разкриват се чудесни гледки към планините наоколо и езерото Дениз гьол на юг. Слизането се осъществява по същия път, като отново е необходимо голямо внимание заради нестабилните камъни.